Числата на един цвят

Кодът на сайтовете и на програмите за рисуване. След диеза – три двойки: червено, зелено, синьо, от 00 (нищо) до FF (най-много); 80 е по средата на числата (макар че екранът там дава само една пета от светлината). Сменете една двойка: променя се само една от трите светлини (вижте RGB).

Опитайте: Заменете първата двойка с FF: кафявото става ярко червено. Напишете 808080: средно сиво.

Същите числа като в hex кода, от 0 до 255. Това са светлини, които се събират: колкото по-голямо е числото, толкова по-светъл е цветът. Три еднакви числа дават сиво. На екрана червено + зелено дава жълто; с туби – кафяво.

Опитайте: Вдигнете G на 150: кафявото става жълтозелено. Вдигнете и трите с по 100: става по-светло и по-бледо, към розовеещо бежово.

H е оттенъкът, ъгъл в цветния кръг: 0 червено, 120 зелено, 240 синьо. S казва колко е далеч цветът от сивото: при 0 остава само сиво. L върви от черно (0) до бяло (100), най-чистият цвят е при 50. Но L лъже: при едно и също число жълтото изглежда много по-светло от синьото.

Опитайте: Сложете H на 60 (жълто), после на 240 (синьо), без да пипате L: светлотата 1–10 пада от 5 на 2.

Четирите мастила на принтера, от 0 до 100 %. Положени върху бяла хартия, те отнемат светлина: цианът отнема червеното, магентата – зеленото, жълтото – синьото. K, черното, затъмнява всичко. Това е проста сметка, която не знае нищо за вашия принтер и хартията му.

Опитайте: Сложете Y на 100, M на 50 и K на 0: оранжево. Върнете K на 40: става мътно, като земна боя.

L* е светлината, от 0 (черно) до 100 (бяло). a* върви от зелено (отрицателно) към червено (положително), b* от синьо (отрицателно) към жълто (положително). a* и b* на нула: сиво. На този език говорят цветовите каталози и уредите, които мерят цвят (спектрофотометрите).

Опитайте: Вдигнете L* на 60 и b* на 60: охра. После избутайте a* до 100: тези числа излизат извън възможностите на екрана и едно съобщение го казва.

L е светлината, от 0 (черно) до 1 (бяло). C е хромата, тоест колко ярък е цветът (това, което уроците наричат наситеност): 0 е сиво, 0,1 – земна боя, 0,2 – кадмий. h е оттенъкът в градуси, ъгълът на картата. Два цвята с еднакво L изглеждат горе-долу еднакво светли (много ярък цвят изглежда малко по-светъл). Tubomix изчислява смесите си със светлината, дължина на вълната по дължина на вълната (Кубелка–Мунк), после ги поставя на тази карта; от рецептите, най-близки до търсения цвят (вижте ΔE), запазва тази, която най-добре прощава неточното отмерване.

Опитайте: Вдигнете L на 0,6 и C на 0,2: земната боя става кадмиево червено. Завъртете h до 90: точката се плъзга към жълтото и при тази хрома екранът вече не може да я покаже.